Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2020 19:50 - Някои факти ...
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 1142 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 14.01.2021 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Някои факти от историята на България, които са важни както за Хърватия и новоизмислената от Россия през XIX (19-ти) век Сърбия, така и за винаги и всецяло българската Македония с южна Албания и Косово.

През Втората Световна война (ВСВ), в периода 1942-1944 г. се водят преговори между Царство България и Кралство Хърватия за обща граница между двете страни. Тоест, да се прекрати една насилствено наложена през първата полвина на 19-ти век от Россия несправедливост. А именно, да се сложи край на съществуването на новоизмислената Сърбия, създадена изкуствено от Россия през 1817-1833 г. в етническите и изконни български и населени само с българи земи на областите Срем, Белград, Браничево, Ниш, Пирот и прочее.

И също, евентуално, да се поделят межу България и Хърватия етническите сръбски земи (тоест, същинската етническа Сърбия), намиращи се на запад от българската река Ибър (Ibar), на юг от горната част на река Сръбска (сега "Западна") Морава, на север от река Лим и на изток от босненската река Дрина.

Тази етническа Сърбия е създадена в 680 г. от Българския кан Аспарух (668-699) като една от няколкото безименни Склавинии (на югозапад и запад - "по границите на България с Византия и Авария" /ИБИ*/); а пък нарицателното име "сърби" за населението-склави на тази Склавиния се появява чак през Х (10-ти) век в трудове на Византийския император Константин VII Багренородни (913/944-959, роден 905 г. сл. Хр. /ЕР*, ЕНД*, ДИВ* и др./).

Етническата Сърбия, независимо от няколкото ѝ анти-български бунтове - инспирирани от Византия и Римо-Германия, е неделима част от България от 680 до 1190 г. и от Великден (16 април) 1346 г. до 7 ноември 1376 г., когато умира Сръбската царица Елена Българска (19 април 1332 - 7 ноември 1376 г., сестра на Българския цар Иоан Александър* /март 1331 - 17 февр. 1371/ и родна леля на Българския цар Иоан Срацимир /1371-1397/ и на Търновския владетел - "младши цар /цезар/ и съвладетел" - Иоан Шишман /1371-1395/). След смъртта ѝ не остават преки наследници на цар Стефан IV Душан (8 септ. 1331 - 20 дек. 1355) и на царица Елена*, защото сина им цар (младши цар и съвладетел = цезар, кесар) Стефан V Урош умира още в 1371 година; затова Сръбската владетелска (държавна) корона по наследство и по юридически права, а може би и по директно завещание на Сръбската царица Елена Българска, става притежание на Българския цар (император) Иоан Срацимир (1371-1397).

Тук следва да се припомни и още един факт, който напълно се забравя от Сръбските и Российските историчарци, а сега и от Македонските историчарци - тоест от историчарците на т.н. Република Северна Македония. А именно, че Сръбският владетел Стефан IV Душан (1331-1355, син и внук на български царски принцеси и български царе) и съпругата му – Сръбската владетелка Елена Българска (1332 – †7 ноември 1376, родна сестра на цар Иоан Александър /1331-1371/), по личната повеля на Българския велик цар (император) Иоан Александър (1331-1371) на връх Великден 1346 г. са короновани в Скопие за “младши цар (царица) и съвладетел“ на Българския цар. Тоест, с този безспорен и всеизвестен акт Сърбия за пореден път става неразделна част от империята България, каквато е и от 680 до 1190 година. Затова напълно естествено след смъртта на Сръбската царица Елена на 7 ноември 1376 г. и съвсем правомерно Сръбската корона преминава към короната на Българския цар Иоан Срацимир (1371-1397), а от него към сина му Цар (Император, Август, Василевс) Константин II Срацимир (1396/1397-1422) - резидиращ в Белград на Дунав и чийто васал е Сръбския деспот (принц, княз) Стефан Лазаревич (1402-1427).

Както се вижда, никъде не става дума за областта Македония, която от 5-ти век е населена с българи (вж. кан Бузан* /пр. 475-488/), а при това във Валона (Авлона, Авалон), Канина, Девол, Белград (днес Берат), Южна Албания и остров Корфу (със столица Булгари или по-точно Българи), властват Иоан Комнин Асен (1331 - сл. 1363), сина му Александър (Иоан-Александър) Комнин Асен (сл. 1364 - сл. 1385/1402) и наследниците им, които са неразделна родова част от Българската царска династия. Самият принц Иоан Комнин Асен е роден брат на Българския цар Иоан Александър (март 1331 - 17 февр. 1371) и на Сръбската царица Елена Българска (16 април 1332 - 7 ноември 1376).

През 1377 г., т.е. почти веднага след смъртта на Сръбската царица Елена на 7 ноември 1376 г., в етническия Сръбски район - на запад от Ибър и на юг от Сръбска Морава (сега демагогски преименувана на "Западна" Морава), и без да включва населената изцяло с българи област Косово - е създадено княжеството на Лазар Хреблянович (1377 - август 1389), който е наследен от сина си княз Стефан Лазаревич (1389 - 19 юли 1427, мюсюлманин и османски роб и слуга-васал до 1402, а после васал на Българския цар Константин II Срацимир /1396 или 1397 - 17 септ. 1422/, който резидира - т.е. живее и управлява - във и от столицата на дядовците си Шишмановци - българския Белград на Дунав).

Напълно закономерно е, че през юли 1427 г. Стефан Лазаревич завещава своето владение на най-близкия до земите му и най-мощен в този регион БЪЛГАРСКИ християнски владетел - българския принц Георги Бранкович* (пр. 1398-1456), който по това време женел дъщеря си Мара Бранкович*, наричана "Мара бяла българка", за Османския владетел (емир) Мурад II (1421-1451); на 1 април 1430 г. Мара Бранкович (пр. 1427-1488, родена 1415 г., дъщеря на Георги Бранкович и на Ирина Асенина Кантакузина) родила своя първороден син - Османския емир Мехмед II Фатих (1351-1381, роден 1 апр. 1430), който завладял Константинопол в 1453 г., смятайки го по родословно право за свое лично наследство.

Това сръбско етническо княжество на Стефан Лазаревич (1389 - 19 юли 1427) обаче не е Сръбска държава, като при това Сръбската владетелска държавна корона е притежание на Българския цар. Етно-сръбското Лазаровичево княжество - наричано от османците "земята Лаз", "Лазката земя" и "вилаета Лаз" (ИОД*, стр. 233, 234, 238 и пр.), е напълно заличено в 1439 г. от Османския владетел Мурад II (1421-1451 г., съпруг на Мара Бранкович), когато земите му, заедно с хората, са разделени на поземлени имоти и са раздадени от османо-турците за владения и издръжка на османски военни (спахии, яничари, аги и пр.) и на мюсюлмански свещеници, джамии и имерети (ИОД*). Тоест, от 1439 г. Сръбската ЕТНИЧЕСКА област - между реките Ибър, Лим, Сръбска (дн. Западна) Морава и Дрина - формално напълно престава да съществува.

Същевременно продължава успешната анти-османска война на българския владетел Георги Бранила (6 май 1405 - 17 май 1465) - наричан от османците Скендербег, а от албанците Гьорги Кастриоти (от бълг. Кастря*: "режа, изрязвам, изхвърлям, махам, премахвам, унищожавам, сека, изсичам, посичам"), който е от рода Мияци, ед. ч. Мияк - български род от облостта Македония (ИРЧ*; от същия род е и Игуменът на Рилския манастир Кирил Рилски /1929-1933/). С владетеля Георги Бранила, по поръчка на Унгарския крал и Римо-Германски император Сигизмунд I (1385 - 9 дек. 1437, роден 15 февр. 1368) се среща през 1435 г. лично Българския царски принц Фружин Шишман (1395-1460), за да подготви с васалните си български аристократи в Южна Албания и подвластните им сили предстоящото ново общо настъпление срещу османците на Балканите.

Това действие за обединяване на българските сили от целия Балкански български регион от върховния велможа Фружин Шишман, известно и използвано, активно търсено и изисквано от император Сигизмунд I (ок. 1410-1437) - имащ безспорно изключителна агентура на Балканите и в цяла Европа, само по себе си е още едно доказателство, че заедно с началото на Ренесанса в България още през 13-ти век (виж стенописите в Боянската черква, Земенска черква и пр.), вече е налице - тоест е безспорен факт - създадената единна и цялостна Българска НАЦИЯ. Как се развиват след средата на 18-ти век нещата с българската нация и кои са причините за някои аномалии в натрапените неверни "изводи" за нея, е отделен въпрос!

Следва да се има предвид и това, че когато става въпрос за "Балкански български регион", всъщност става въпрос за много по-голяма територия от онова, което днес си представя човек. Това са земите от Дон, Донец (с Харков), Кубан и Крим до Виена, Буда-Пеща, Дубровник и западно от него пристанищния - безспорно български - Белград* на Адриатическо море, и от Краков с горна Висла и Галиция на юг до Беломорието, Коринт и Атика (обаче и в Пелопонес или Морея през периода 15-ти - 17-18-ти век, за който именно говорим, също живеят български висши аристократи, имащи своите подопечни български общности - виж Асен /3-12/*).

Вижте множеството факти в конкретните статии-изследвания в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg
image     image     image     image     image   +33     43Nina Bambina, Кирил Льосков и 41 други 13 коментара 100 споделяния  



Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194318
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031